За развитието на българската общност, съхраняването на идентичността и значението на Великденските празници в Ирландия
Посланик Ваня Андреева-Малакова поема поста на Република България в Ирландия през 2023 г. Тя е дългогодишен дипломат с богат международен опит, преминал през дипломатически мисии в Европа и работа по ключови теми от европейската и регионалната политика.
В навечерието на Великден българската общност в Ирландия отново се обединява около своите традиции и културен живот. През последните години тя се развива активно – чрез училища, събития и общностни инициативи, а възстановяването на българската Великденска служба в Дъблин е ясен знак за тази положителна тенденция.
По тези теми разговаряме с Посланика на Република България в Ирландия – Ваня Андреева-Малакова.
През последните години наблюдаваме все по-активен български обществен и културен живот в Ирландия – училища, културни събития и празници. Как виждате развитието на българската общност в Ирландия?
Кои са основните предизвикателства пред българите, живеещи и работещи в страната, както и техните очаквания към Посолството на Република България в Дъблин и към българските институции като цяло?
На първо място бих искала да благодаря за поканата на „БГ Хроники“ за това интервю в навечерието на Великденските празници и да Ви пожелая да постигнете успешно амбицията си да бъдете полезен портал за българската общност в Ирландия. В отговор на Вашия въпрос бих искала да започна с това, че ние като българи имаме изключително устойчива идентичност, която сме съхранявали и продължаваме да съхраняваме при всякакви условия. Нашият език, традиции, фолклор, обичаи и вяра са нашият основен щит, който ни помага да поддържаме своята принадлежност дори извън пределите на Родината. Работейки като дипломат зад граница мога да кажа, че където и да съм била, съм виждала как сънародниците ни не спират да търсят възможност за изразяване на българската си идентичност. Това става по много различни начини. Най-видимият като че ли е записване на децата в български неделни училища, за което се получава помощ от Министерството на образованието и науката на България. В тези институции децата ни изучават, развиват и поддържат своя роден език, който е най-силният носител на идентичността. Израз на българщината е и създаването на фолклорни ансамбли, организиране на културни събития, отбелязване на български празници. Нямам никакво съмнение, че българската общност в Ирландия е постигнала много до момента и че ще продължи да се развива много положително, вкл. чрез нови инициативи. По отношение на предизвикателствата, те вероятно са сходни с тези във всяка една друга държава. Животът в емиграция не е лесен и трябва добре да се преценят минусите и плюсовете. За Ирландия може би е разумно предварително да се проучат условията за намиране на жилища, което изглежда е най-голямото предизвикателство. Уреждането на трудовите и социалните права също е важен въпрос, тъй като хората обикновено имат известен стаж в България, преди да дойдат в Ирландия. За разрешаване на определени казуси имаме акредитиран за Ирландия колега от Посолството ни в Лондон. Той е командирован от Министерството на труда и социалната политика и съветите му могат да помогнат.
Посолството често подкрепя инициативи на българската общност в Ирландия. Колко важно е за Вас да бъдете близо до сънародниците ни не само по официални поводи, но и в лични и духовни моменти?
Откакто поех поста си в Ирландия, аз и колегите ми от посолството сме присъствали на редица културни прояви, организирани от българската общност. Това е един от най-хубавите моменти в работата ни като дипломати – да се срещаме с българи, които по една или друга причина са напуснали Родината, както и с българи, чиито предци са останали извън пределите на българската държава след Освобождението. Била съм в различни части на Европа, където винаги общуването с българите е било удоволствие и много зареждащо. Тези контакти ни обогатяват като личности. Много често именно чрез общуването си с българите зад граница, любовта ни към България придобива силен смисъл и съдържание, преживяваме отново моменти от историята си. Носталгията може да бъде много заразителна.
Каква е ролята на българските културни и духовни традиции за съхраняването на националната идентичност сред българите в чужбина? Според Вас какво ни помага да съхраним българския си дух, когато живеем далеч от родината
Българските културни и духовни традиции имат ключово значение за съхраняване на националната ни идентичност. Те са най-силната „връзка“ с Родината, която създава усещането за принадлежност. Всяко едно отбелязване на традициите ни е нов повод да разкажем приказката за България, за нейния народ, за богатото ни културно-историческо наследство. Този разказ оживява пред очите ни когато слагаме мартеница и чакаме щъркела, когато отбелязваме големите ни православни празници като Великден или подреждаме масата за Бъдни Вечер, когато изработваме кукери, когато играем заедно български хора и пеем песни от различни етнографски райони на България. Най-силна е връзката, преживяна в рамките на общността. Когато българите са заедно, емоциите и преживяванията са най-наситени и дълбоки, защото има споделеност.
Наблюдавате ли засилен интерес към българската култура и традиции сред младото поколение българи в Ирландия?
Живеейки в чужбина, често пъти съществува очакване да „се впишем“ в местния контекст. Това поражда риск от потискане на културните ни традиции, включително и майчиния език. Израстването между две (или повече) култури е както предимство, така и предизвикателство от гледна точка на принадлежността. Много са очакванията към младото поколение – от семейството, от учителите и съучениците, от работното място. Влиянието на социалните мрежи е също много силно. Според мен има няколко ключови фактора, генериращи интереса на младото поколение към българската култура и традиции. Това са семейството, българските неделни училища и местните образователни системи. В Ирландия условията в това отношение са много благоприятни – отдадени родители, развита мрежа от български неделни училища и демократична образователна система. Достатъчно е да споменем, че Ирландия е една от малкото държави в ЕС, която позволява полагане на зрелостен изпит по български език като част от дипломата за средно образование. Самите училища в Ирландия се стремят да дават платформа на българските деца да изразяват и представят своята култура и традиции. В Тринити колидж Дъблин от години функционира лекторат по български език и литература. И не на последно място, младите хора са много креативни и разчупени в мисленето си и някак си успяват да се адаптират, създавайки нещо ново, но с ясен български нюанс.
Тази година, след дълъг период от време, в Ирландия ще бъде отслужена българска Великденска служба. За много българи зад граница църквата е не само място за молитва, но и символ на връзката с родината. Смятате ли, че подобни събития помагат за укрепване на общността и за поддържане на връзката с България?
Българската общност има интерес да бъде все по-често заедно, да споделя съвместно големите си празници като Великден. Всяка година българи в Ирландия се организират за Великден във Финикс парк и празнуват заедно, правят си пикник. Има и танци. Това е много хубава инициатива. Преди около 15 години знам, че за известен период е била отслужвана българска литургия за православния Великден в Ирландия. Това е станало благодарение на активни българи от общността, посолството на България и Българската православна църква. След това обаче тази инициатива е била прекъсната. Наскоро при гостуването си в Дъблин г-жа Боянка Иванова, директор на училище „Джон Атанасов“ от Чикаго, ни напомни как първото нещо, което българските емигранти по света са правили, не случайно е било да създадат българска църква, след това към нея да открият училище, фолклорен състав, културно сдружение – всичко това на доброволни начала. И това е абсолютно закономерно, тъй като това са основните места, където има условия да се събираме, да изразяваме нашата идентичност, но и да търсим опора, когато се нуждаем.
Каква беше ролята на Посолството в подготовката и подкрепата на това събитие и смятате ли, че тази инициатива има потенциал да се превърне в устойчива традиция?
При една от първите ми срещи с българи, живеещи в Ирландия, ми беше зададен въпросът може ли българите да имат своя църква в Ирландия, така както свои църкви имат редица други православни общности в Ирландия. Възможно е тези въпроси да са били провокирани и от положителното развитие на процесите сред българската общност в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, където беше открита нова българска църква. В последствие този въпрос изникваше периодично, особено около периода на Великден. Въз основа на това изразено желание, както и стъпвайки на опита на моя колега посланик Емил Ялнъзов и на българите, ангажирани с темата преди години, потърсих разговор с архиепископа на Дъблин. Проведохме среща и обсъдихме процедурите и възможностите за ползване на подходящ храм. В последствие такъв любезно ни бе предоставен за 12 април, когато ще отпразнуваме Великден. Изключително високо ценим този жест. Откакто съм в Ирландия, съм се убедила колко толерантно и отворено за междурелигиозно и междукултурно взаимодействие е ирландското общество. Българите са част от това общество, в което те са уважавани и почитани. Благодарение на Вас срещаме такова разбиране. Другата важна стъпка беше да се обърна към епархийския митрополит на Българската православна църква за Западна и Средна Европа Антоний, който много бързо откликна и лично се ангажира да отслужи Великденската литургия в Дъблин. Това решение само по себе си говори много за отношението и любовта на митрополит Антоний към българските общности зад граница, в случая към Вас, българите, живеещи в Ирландия. Празничната Великденска служба, оглавена от Негово Високопреосвещенство митрополит Антоний, ще се състои на 12 април от 10.30 часа в All Hallows Chapel, DCU Campus. С изпълнение на църковно-славянски песнопения и на български фолклорни образци популярният български квартет „Светоглас“ ще поздрави сънародниците ни за Великден. Събитието ще бъде уважено от генералните директори на БНР Милен Митев, на БНТ Милена Милотинова и на БТА Кирил Вълчев. Дали тази инициатива ще се превърне в устойчива традиция, зависи от ангажимента и желанието на българската общност в Ирландия. Необходими са продължаваща подкрепа от Българската православна църква, активно участие на българи от общността, доброволна подкрепа, изграждане на българска църковна община. Не е лесен процес, но когато има желание, всичко е възможно. Посолството от своя страна ще продължи да подпомага тези усилия както може. Искрено се надявам, че не е толкова далеч времето, когато и българите в Ирландия ще имат свой храм.
Великден е празник на надеждата и новото начало. Какво бихте пожелали на българите в Ирландия тази година?
По повод на католическия Великден получих едно поздравление от познат, което бих искала споделя. То е, че Великден ни напомня, че новият живот може да се роди и от най-тъмните места. Често това, което изглежда като бедствие, всъщност носи възможност за нов шанс. Великден ни помага да разберем защо хората избират надеждата, когато би било по-лесно да се откажат. А това става, когато някой е повярвал в нас, когато обществото избира да насочи енергията си към нещо полезно, когато осъзнаваме, че всеки заслужава нов шанс. И съответно въпросите, които бихме могли да си зададем на Великден са кого бихме могли да подкрепим, в кого бихме вложили усилия и вяра. Защото ако направим това както трябва, ние променяме не само един живот, а цели поколения. Както може да са досетите посланието е от човек, отдал се на благотворителна дейност, защото е повярвал.
Как се развиват отношенията между България и Ирландия и каква е ролята на българската общност в това партньорство?
Отношенията между двете страни са отлични. България и Ирландия са партньори в ЕС, със сходни позиции по редица въпроси. Контактите между хората се развиват интензивно. Налице са добри предпоставки за развитие на взаимноизгодното секторно сътрудничество, но съществува необходимост и от повече съвместни усилия за оползотворяване на съществуващия потенциал в направления от споделен интерес като инвестиции, търговия и туризъм, наука и образование, малки и средни предприятия. Сходството в историческото развитие, контактите, които имаме днес, ценностите, които изповядваме – всичко това са много силни връзки. Допълнителен мост между двете страни са общностите ни – българската в Ирландия и ирландците в България. Що се отнася до ролята на българската общност в това партньорство, тя е многопластова. Сънародниците ни в Ирландия са част от ирландското общество и са тези, които ежедневно изграждат „образа“ на България в тази страна през общностите по населени места, в училищата, на работните места, в рамките на артистични, музикални, художествени гилдии и др. По време на парада за Св. Патрик българските ансамбли са тези, които представят България. През очите на българските художници и визуални творци от редиците на общността ни, ирландската общественост „вижда“ България. През изпълненията на български музиканти, хората „чуват“ българската музика. През разказите на децата ни в училищата, съучениците им „посещават“ България. И т.н. и т.н. Предстоящото председателство на Ирландия на ЕС ще създаде допълнителни възможности за това българите в Ирландия да покажат присъствието си тук. Аз лично планирам да посетя окръг Типерари, заедно с посланика на Ирландия в България, където ще имаме няколко съвместни инициативи. Използвам възможността да отправя апел към българите, живеещи в Типерари, да се свържат с нас, за да можем да повишим тяхната видимост. Също така към всички българи – поинтересувайте се пред местните власти в какви проекти бихте могли да се включите по време на ирландското председателство, което започва от 1 юли и продължава до 31 декември 2026 г. Културното многообразие е нещо, с което Ирландия се гордее.
Какво бихте искали да се случи през следващите години за българите в Ирландия и каква е Вашата лична надежда за развитието на нашата общност?
На първо място, искам българите в Ирландия да получат достатъчно силна мотивация, за да се върнат обратно в България. Както може би се досещате това пожелание е „две в едно“, защото касае както българите в Ирландия, така и развитията в България. На второ място, искам да видя общността ни да става все по-сплотена и взаимноподкрепяща се. Всички имаме различни характери и виждания по редица въпроси. В крайна сметка обаче има нещо, което стои по-високо и ни обединява. И на трето място, лично си пожелавам след приключване на мандата ми, да се срещна отново с много хора от общността ни в Ирландия. Имах късмета през тези години да срещна прекрасни българи тук, с които не бих искала да загубя връзка. Надявам се това желание да е споделено.
В края бих искала да благодаря за тази възможност за контакт с Вашите читатели и за досегашното сътрудничество. Не се колебайте да се обръщате към българското посолство в Дъблин с всякакви въпроси и предложения.